Heads-Up мачовете, в които на масата са само двама играчи, са една от най-интересните разновидности на покера, а освен това и сравнително лесен начин за изграждане на банката ви. Също така те са изключително полезни за heads-up ситуациите, в които особено често попадаш към края на турнир с много маси.

Като начинаещ играч се страхувах  да се пускам в HU, но постепенно открих, че ми се отдават, и, ако не друго, поне мога чрез тях достатъчно често да удвоявам парите си, които след това да пропилявам за турнирни такси.

Основно изискване за успешна игра в heads-up е агресивността, особено преди флопа. Когато си на бутона, и съответно на малкия блайнд, залагаш с (почти) всички карти. Ако държиш прекалено големи боклуци като 2-7о или 3-9о ("о" е означение за "offsuit" – покет карти от различна боя), просто хвърляш. (Аз лично бих ги играл, ако са "s" – "suited", т.е. от една боя, заради потенциала им за флъш и малката вероятност противникът да има две карти от същата боя).

Heads-up мачовете са тържество на loose-стила – всяка "картинка" има своята стойност и се играе, защото се състезаваш само с един играч и останалите 48 карти са нераздадени. След това или удряш флопа, или не. Само че когато си на бутона, имаш предимството да действаш след него и на трите "улици" – флоп, търн и ривър. Така че ако той ти е платил, след това е пропуснал флопа и не заложи, отново трябва да заложиш с всеки две карти и да го изгониш.

Залагането е задължително, след като си рейзнал префлоп, освен в случая, в който си ударил "монстър" ръка, която не може да бъде бита с промяната на борда на търна и на ривъра. Тогава си заслужава да чекнеш, за да имитираш слабост и да го предизвикаш пръв да заложи на следващата улица и да извлечеш "валю" от ръката си.

Друго основно правило е да търсиш бързата развръзка с агресия, защото с увеличаването на размера на блайндовете, се увеличава и елементът на случайност и дори по-слаб играч би могъл да те победи с късмет. Затова оптимално е на първите две-три нива да си приключил безпощадно със съперника.

Агресивната игра крие своите рискове, най-вече когато срещнеш друг агресивен играч и благодарение на смелостта му се окажеш с твърде малко чипове. Опитът обаче показва, че поне на ниските нива (вход 2,50+0,15, 3+0,20, 5+0,25 и даже 10+0,50) добрите heads-up играчи са малцинство, така че парите, които ще загубиш, противодействайки на агресията с агресия, са оправдан риск и в крайна сметка са по-малко, отколкото би загубил с предпазлива игра. Нещо повече, ако се отказваш често при рейз, няма да можеш да извлечеш стойност с добра ръка, защото на опонента ще му светне лампичката, че държиш монстър.

Единият идеален тип мечтан противник за HU е именно страхливият играч, който ще ти дава блайнда си ръка след ръка и отвреме навреме ще плати твоя рейз, за да се откаже на флопа, докато постепенно загуби чиповете си.

Друг желан типаж е маниакът, който непрекъснато прави огромни рейзове или влиза ол-ин. Той е опасен до момента, в който не ти дойдат добри покет карти. Ако вземеш тази ръка, той ще остане с много малко чипове и в следващите няколко ръце ще го победиш. Разбира се, съществува рискът покер боговете да погалят него, но в дългосрочен план умно агресивната игра срещу маниаци ще ти носи печалба, а на тях загуба.

Когато хванеш някого "по шорти" с малко чипове, в никакъв случай не трябва да му даваш да се измъкне. Ставаш много по-избирателен към картите, с които играеш, и или фолдваш, или рейзваш с размер 1/3 или половината от неговия стака, за да му вземеш всичко наведнъж или постепенно. Ако го оставиш да води играта, все едно му позволяваш да се завърне, а в HU съперниците са като скачени съдове.

В любимия ми HU мач, който някога съм играл, на второто раздаване рейзвам от малкия блайнд с Q и Т от пика, а противникът ми рирейзва ол-ин. Никога не бих му отговорил с тези карти, но след 3 минути започваше турнир на много маси, в който се бях записал и бях решен да приключа бързо. Т.е. играх като магаре и маниак, напълно в стила на съперника си, който показа A-Jo. Флопът донесе 9, 8 и Q – дотук добре, напред съм с топ чифт. Само че за беда на търна направих втория си чифт – от десетки, който обаче завърши неговия стрейт. Така се оказах с 40 чипа срещу 2960. Половин час по-късно аз бях с 3000, а той с нула. (Играх успоредно и започналия турнир, който също спечелих, но това вече е друга тема).

Този heads-up мач заслужава специално внимание и на него скоро ще посветя отделна статия "Как да НЕ играем Heads-Up Sit&Go". Да имаш 74 пъти повече чипове от противника си, чийто стак е равен на 2 (!) големи блайнда и да не го довършиш, а да му позволиш да се върне и да те победи, за мен автоматично прави този играч най-слабият, когото съм срещал. Засега няма да издавам псевдонима му, защото си е от моя личен списък на рибите, които търся, преди да започна игра, за да седна отново на една маса с тях.

(Благодарности на Koleff, че ми отвори очите за Heads-Up Sit&Go)