Професионалистката на Full Tilt Дженифър Хармън разказва как понякога е по-добре да си пасивен.

Покерът е игра на решения. Някои са много лесни за взимане, докато други ще те държат буден цяла нощ, ако си направил грешката да ги избереш. Според моя опит, колкото по-голям е потът, толкова по-често се сблъскваш с трудни решения.

Съответно, колкото е по-малък, толкова е по-лесно. Затова, особено в турнирите, е добре да пазиш пота малък, когато държиш маргинална ръка. Никой не иска да изпада в положение да рискува всичките си чипове, когато няма нищо повече от топ чифт със среден кикър, така че избягвайте този сценарий. По-добре пасувай и плащай, отколкото да изграждаш голям пот, дори и да имаш предимство в ръката.

Ще  дам един пример от Световните покер серии (WSOP) миналата година. Турнирът беше още в ранна фаза и аз бях на cut-off позиция (мястото преди "бутона") с KJ. Всички преди мен фолднаха, аз рейзнах и бутонът ми плати. Двата блайнда също хвърлиха картите и останахме heads-up.

Флопът донесе J-9-3, включително две кари. Да, аз имах топ чифт със силен кикър, но при едновременно стрейт и флъш дроу на борда и извън позиция не бях в настроение за чудеса от храброст. Така че пасувах и бутонът заложи около 2/3 от пота.

Моят чек можеше също да е изкушил противника да блъфира, особено ако ме поставя на нещо като АК или AQ. Представяйки си блъф или дроу от негова страна, аз платих.

Търнът ни даде безобидна петица пика, която беше много малко вероятно да е помогнала на играча на бутона. Отново реших да контролирам размера на пота и го запазих малък с чек. Ако бях заложила и бутонът имаше монстър дроу (например едновременно за стрейт и флъш), щеше да има достатъчно основание да ме рейзне и да се опита да ме изхвърли от пота. Аз си харесвах ръката, но не достатъчно, че да не мога да я захвърля.

След като пасувах отново, бутонът продължи със залагането. Ривърът беше двойка купа и всякаква вероятност за стрейт или флъш отпадна. Убедена че все още държа най-добрата ръка, аз реших да чекна и този път.

Но защо? Все пак имаше малък шанс противникът да е направил сет или два чифта някъде по пътя и чек-кол е за предпочитане, отколкото да се изправиш пред трудна дилема за много чипове в такава ситуация. Освен това, ако той няма нищо, пасът може да го провокира към ривър блъф и да спечеля повече.

Както се оказа, бутонът също чекна след мен и аз взех пота с моите KJ. Наистина, не спечелих много чипове, но и не загубих още повече. Решенията, които имах да взимам на всяка улица, бяха много по-лесни заради това, че запазих пота малък.